ДЕЦА ИЛИ РОБОТИ?

42656792_1038263576354968_5601530844620521472_n

Технологични чудеса ни примамват отвсякъде – aвтомобили без шофьор, селскостопански дронове, умни косачки и какво ли още не. Те са навсякъде. Готови да поемат работа ни, без значение с какво се занимаваме. А какво ще дойде след това? Дали роботите няма да заменят и децата ни?

Живеем в застаряващ свят и това е следствие както на нарасналата продължителност на живота, така и на изключително ниската раждаемост. В развитите страни, тя е под критичния минимум от 2,1 деца на семейство. В Австралия и Бразилия коефициентът е 1,7, в Китай е спаднал до 1,6, а в Япония и Германия е на нива от 1,4. Дори относително младата САЩ е с коефициент 1,87. С други думи, изправени сме пред безпрецедентен спад в раждаемостта. Но как тогава ще се грижим за старите хора?

Възрастните винаги са имали нужда от подкрепата на обществото. Грижата за тях в повечето случаи поемат роднини или съседи, но най-вече – семейството. За старите хора, обикновено, се грижи съпруг или съпруга или техните пораснали вече деца. Многодетните семейства винаги са оцелявали по-лесно, още от времето когато всички са работили заедно на полето. Грижи за старите хора винаги са полагали децата им. В днешно време, обаче, те са много по-малко и голяма част от тях са далеч от семейното огнище. Кой тогава ще се грижи за нас?

И тук се появяват роботите. Технологиите се развива с изключителни темпове. Роботи вършат все по-голяма част от “работата” и дори могат да общуват, разговорят и да се грижат за възрастните – все неща извършвани в миналото от семейството. В Германия е разработен Care-o-Bot, обслужващ робот, който разказва истории, пуска музика и дори може да повика бърза помощ. Японската изследователска общност отдавна развива роботиката, така че да осигури подкрепа на старите хора. Друг пример е Robear – подобен на мечка робот, който внимателно може да вдигне и да премести крехкия възрастен човек. В Сингапур може да срещнете високия метър и седемдесет хуманоиден робот Nadine, който може да разговаря и да имитира почти съвършено езика на тялото на човек.

Роботите, полагащи грижи за застаряващото общество, са някъде между много готини и… страховити. Имаме ли обаче избор в един свят с много по-малко или отсъстващи семейства? Какви роли сме готови да делегираме на машините? Има ли опасност да свикнем с роботизираните усмивки дотолкова, че да забравим, че те са само машини? И ако това е нашето бъдеще, ще ни стопли ли прегръдката на роботите?…

About The Author