Машини с права и задължения, такова бъдеще ли ни чака?

android-3084516_960_720

 

В научната фантастика едни от най-обичаните и популярни произведения изобразяват роботите като автономни машини, способни да вземат сами решения и често да изразяват собствено мнение. Все пак, ние сме склонни да мислим за машините, и в частност за роботите, като за предмети, притежавани от собственик, но без права. Правата са запазени за хората.

Но ако една машина може да мисли, решава и действа по своя собствена воля, ако може да бъде отговорна за своите действия, трябва ли да спрем да я третираме като собственост и да започнем да гледаме на нея като на човек с права?

Ами ако машините постигнат истинско самосъзнание? Трябва ли да имат равни права с нас и същата защита от закона? Имаме ли нужда от нещо подобно?

Това са някои от въпросите, които се обсъждат от комисията по правните въпроси към Европейския парламент. Миналата година бе публикуван проектодоклад и предложение, което призовава за създаването на правила на гражданското право, които да регулират производството, употребата, автономията и въздействие върху обществото на автономните машини, или казано простичко – роботите.

 

hands-1063442_960_720

 

От предложените правни решения най-интересното е предложението за създаване на правен статут за най-сложните машини – роботите, наречени “електронни лица”.

В доклада се признава, че напредъкът в автономните и познавателните способности на роботите ги правят нещо повече от обикновени инструменти, и това прави сегашните правила за отговорността при инциденти недостатъчни за справяне с възникналата ситуация.

Например, сегашната директива на ЕС за отговорността за вреди, причинени от роботи, обхваща само предвидимите щети, причинени от производствени дефекти. В тези случаи е отговорен производителят. Въпреки това, когато роботи са в състояние да се учат и да се адаптират към средата самостоятелно, е по-трудно за производителя да предвиди проблеми, които биха могли да причинят вреда.

Докладът, също така, повдига въпроси относно това дали достатъчно сложните роботи трябва да се разглеждат като физически лица, юридически лица, животни или предмети. Вместо да ги включи в съществуваща категория, комисията предлага да бъде създадена нова категория – “електронно лице”.

Докладът не препоръчва незабавни законодателни действия. Вместо това предлага законодателството да бъде актуализирано, ако роботите станат по-сложни; ако и когато развият повече поведенческа сложност. Ако това се случи, една препоръка е да се намали отговорността на “създателите”, пропорционално на автономността на робота.

Но защо да стигаме дотам, че да създаваме нова категория “електронни лица”? В края на краищата, компютрите все още трябва да извървят дълъг път, преди да се изравнят с човешкия интелект, ако въобще някога го направят.

Но е факт, че роботите, или по-точно – софтуерът, който ги контролира – става все по-сложен. Използването на автономни машини става все по-често. В момента се водят дискусии за законовата отговорност на автономните превозни средства, или дали можем да съдим роботизирани хирурзи, например.

Ако отговорността е на производителите, не е сложно. Но какво става, когато производителите не могат лесно да бъдат идентифицирани? Ако софтуерът е с отворен код и се използва от автономни превозни средства? Кого ще съдим? Милионите разработчици по целия свят?

Докладът на ЕС е сред първите, които официално разглеждат тези въпроси. Юех-Хсуан Уен от Пекинския университет пише, че Япония и Южна Корея очакват от хората и роботите да съжителстват до 2030 година.

 

hand-1571842_960_720

 

Ако дадем на роботите някакъв правен статут, какъв би бил той? Ако се държат като хора, можем да ги третираме като правни субекти, а не като правни обекти. Правните субекти имат права и задължения и това им дава правна легитимност. Те не трябва да бъдат физически лица, очевидно; фирмите не са физически лица, а юридически субекти. Правните обекти, от друга страна, нямат права или задължения, въпреки че могат да имат икономическа стойност.

Присвояването на права и задължения на неодушевен обект или софтуерна програма, независимо от техните създатели, може да изглежда странно, но е възможно.

Преосмислянето на роботи и закони е неизбежно и ще изисква сложни правни, компютърни и много други проучвания. Това е бъдещето, колкото и да изглежда фантастично.

ИТ Академия